— Абе сега ще видим! — каза Жестяков, на когото от вълнение дори очилата се изпотиха. — Ще ви науча аз вас! Ей, я повикай тук дежурния старшина!

След малко влезе дребничък червенокос старшина с небесносиня лентичка на ревера, запъхтян от танците.

— Моля, излезте! — започна той. — Тук не е място за пиене! Заповядайте в бюфета!

— Ти пък отде изникна? — попита мъжът с маската. — Да не съм те викал?

— Моля, не ми говорете на „ти“ и благоволете да излезете!

— Виж какво, мили човече: давам ти една минута срок... Тъй като си старшина и важна личност, вземи изведи под ръка тези шарлатани. На моите мамзели не им е приятно тук да има чужд човек... Стесняват се, а аз искам срещу парите си те да бъдат в натурален вид.

— Изглежда, този самозабравен тип не разбира, че не се намира в обор! — викна Жестяков. — Повикайте тук Евстрат Спиридонич!

— Евстрат Спиридонич! — понесе се из клуба. — Къде е Евстрат Спиридонич?

Евстрат Спиридонич, старец с полицейски мундир, не закъсня да дойде.

— Моля, излезте оттук! — изхъхри той, като опули страшните си очи и замърда боядисаните си мустаци.

— Бре, че ме уплаши! — каза мъжът и се разкикоти от удоволствие. — Честна дума — уплаши ме! Какви страшилища имало, бога ми! Мустаци като на котарак, облещил очи... Хе-хе-хе!

— Моля без разсъждения! — кресна с все сила Евстрат Спиридонич и се разтрепера. — Излез вън! Ще заповядам да те изхвърлят!

В читалнята се вдигна невъобразим шум. Евстрат Спиридонич, червен като рак, крещеше и тропаше с крака. Жестяков крещеше. Белебухин крещеше. Крещяха всички интелигенти, но ниският, плътен, глух бас на мъжа с маската заглушаваше гласовете на всички. Поради общата бъркотия танците спряха и хората заприиждаха от залата към читалнята.

За по-голяма внушителност Евстрат Спиридонич извика всички стражари, които се намираха в клуба, и седна да пише протокол.